Трансформация
Трансформация
Отказах ябълката на греха - не нея исках -
исках топлата ми длан дланта ти да докосне,
да ме захвърли в красотата на смеха,
в горчивите изписани следи-мечти,
в терзанията на безсънните ти нощи...
И не посях дърво, и птици не отгледах,
и само пясък и вълни събирах...
Сега под пълната луна опъва мисълта платна -
виновна съм, че исках да ни има...
Но ти върви - иди, където ти се ходи -
живей и изживей каквото ти се ще...
Не се завръщай... аз ще се превръщам
(ще ми трябва много време)
в мъничко море...
Ще ти оставя пристан, лодка, пейка -
(на сянка не разчитай - мразя тъмни студове).
Навярно ще се моля в бурните си нощи,
но ти не ме мисли - водата няма да умре.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Нина
