Трендафилът мирише, бодилото боде…
(Да съ чите путропвайки в музиката, с такт. Става за пеине.)
Езикът ми бръснач е,
акълът ми сече,
изказвам се юнашки,
а мисълта тече.
Идеите се раждат,
напъпват и цъфтят,
на листа се изваждат,
и ред по ред редят.
Проблемите са спомен,
а нервите са миг,
досадникът отровен,
туширам с боен вик.
Не искам и да зная,
за чуждите дела,
за спорове нехая,
защо ми е това?
Подсвиркам като косър,
с усмивка на лице,
и ходя често боса,
какво, че ми боде?
Безгрижно си се смея,
дори да ме боли,
а вътрешно копнея -
недейте ме кори!
Веселие се лее,
по-буйно от река,
сърце от радост пее,
добре ми е така!
На пролет ми мирише,
и нейде ме боде,
защо стоя и пиша,
кат` вънка ме зове?
Бе, спрете ме, бе хора!
Що думи наредих,
защо ли ги говоря
в ненужния си стих?
Пролетта е виновна.
И щъркелите, дето дойдоха.
Айде, честита ви пролет! (със закъснение)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
