1.11.2011 г., 11:29

Трепет

863 0 3

Едно сладко вълнение, че ще те видя,
тормози ме от ден-два.
А времето до петък минава толкоз бавно,
стрелките движат се едва-едва...

И всякакви въпроси ме вълнуват:
дали ще ме харесаш ти?
Дали ще ни бъде хубаво заедно?
Дали в мен нещо ще затрепти?

Специален си, щом толкоз ме вълнуваш,
щом за тебе мисля цял ден.
Щом рисувам, пиша и се смея,
направил си магия с мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...