Едно сладко вълнение, че ще те видя,
тормози ме от ден-два.
А времето до петък минава толкоз бавно,
стрелките движат се едва-едва...
И всякакви въпроси ме вълнуват:
дали ще ме харесаш ти?
Дали ще ни бъде хубаво заедно?
Дали в мен нещо ще затрепти?
Специален си, щом толкоз ме вълнуваш,
щом за тебе мисля цял ден.
Щом рисувам, пиша и се смея,
направил си магия с мен.
© Любка Янева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)