Обожавам, когато се проснеш
като вече отстрелян глиган.
Разкекерчена тихо, но мощно,
безпризорно, без никакъв план.
Тъй приятно е щом те притисна
като камък връз кожа от лос.
Миризмата ти рязко да блъсне,
като къч, да я вдишам със нос.
Как от мене изтръгваш прекрасно
разни вопли, подобно стрели.
В пущинака сме склещени тясно
и простреляни сладко лежим. ...