Трепетен миг
Заслушана в стъпките на нощта,
където сенките изчезват в мрака,
под балкона, до старата липа,
на пейката съм и те очаквам.
Ти сядаш с чаша вино в ръка,
преметнал длан през моето рамо,
романтична, отпива вечерта,
от любовта ни, все още голяма.
Изчезващите сенки на нощта,
сплитат мислите ми в плитка,
а набъбнала от еротика, луна,
към дива лудост ни подтиква.
Потъваме в очите си взаимно,
колко години го правим това,
колко нежно щурчето ми пее,
свито, в тревата, до моята глава.
Животът се стопява - боли,
времето все по - кратко остава,
но дъждът, за нашата обич шепти,
в листата,на липата ни стара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
