Заслушана в стъпките на нощта,
където сенките изчезват в мрака,
под балкона, до старата липа,
на пейката съм и те очаквам.
Ти сядаш с чаша вино в ръка,
преметнал длан през моето рамо,
романтична, отпива вечерта,
от любовта ни, все още голяма.
Изчезващите сенки на нощта,
сплитат мислите ми в плитка,
а набъбнала от еротика, луна,
към дива лудост ни подтиква. ...