3.05.2008 г., 14:17

Трепети

623 0 3




                                          Мое малко дете - неродено.
                                          Нов живот тупкащ у мен.
                                          Мой нов свят, моя нова вселена.
                                          Радост моя в идния ден.

                                          Стих мой нов и нова надежда.
                                          Мъко моя, непроляна сълза.
                                          Своя люлчина песен нареждам
                                          с много обич, с непонятна тъга.

                                          Моя обич. Моя нова вселена.
                                          Свят мой нов - нероден.
                                          Мъко моя - несподелена.
                                          Песен моя в идния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...