Трепети
Не помня първите любовни трепети,
навярно никога не съм ги чувствала,
дали сърцето ми било е все заето
по самодивските пътеки да се спуска?
Целунатите скули как горят не помня,
ни как в душата раждат се вселени,
дали умът ми постоянно е напомнял,
че звездното обичане не е за мене?
Не помня погледи да са разбунвали
еднакво страст и свян, и всеотдайност,
дали очите ми не са били забулени
със тежките воали на лъжеомайност?
Мечтите ми не помня да са гонели
необуздани приливите на надежда,
дали сълзите ми не са били поробили
бленувания океан топяща нежност?
И нямам спомени, с които да живея…
Но имам лумналото чудно настояще!
Сърце, забравило фалшивото си пеене,
сега трепти от обич сладкогласна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
