Изоставена в нощта,
тя не иска да заспи.
Обкръжена през деня,
но не искаше да полети.
Птицата-самотник,
така наричаха я те,
но не знаеха какъв трепет
се крие в нейното сърце.
Че тя копнееше за някого,
за свойта нощ и своя ден,
че тя не искаше да вижда другиго
и нейният свят от един беше озарен.
Но той бе тъй далече,
надаваща в нощта му своя ек,
тя беше просто птица,
птицата, която влюби се в човек.
© Кристина Христова Всички права запазени