Jan 19, 2013, 11:35 PM  

Трепетът на птица

  Poetry » Love
804 0 1

Изоставена в нощта,

тя не иска да заспи.

Обкръжена през деня,

но не искаше да полети.

 

Птицата-самотник,

така наричаха я те,

но не знаеха какъв трепет

се крие в нейното сърце.

 

Че тя копнееше за някого,

за свойта нощ и своя ден,

че тя не искаше да вижда другиго

и нейният свят от един беше озарен.

 

Но той бе тъй далече,

надаваща в нощта му своя ек,

тя беше просто птица,

птицата, която влюби се в човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...