2.08.2013 г., 11:18

Третото кафе

1.2K 0 2

Когато си изпия първото кафе 
просто се събуждам. Просто. 
И уви, вкусът не е далеч 
от горчивото и черно снощи. 
Когато си помисля „време е за второ” 
някак си е спряло вече да горчи. 
Все едно дошло е утро чисто ново, 
само че му липсват слънчеви лъчи. 
Когато си допивам третото кафе, 
всичко позагубило е смисъл… 
И след малко сещам се, че съм дете 
и започвам пак, и пак да го измислям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно и хубаво!
  • Сетих се за един виц по този повод!

    Мъж отива на кардиолог. Почва да разказва как хванал жена си в леглото с друг:
    - Щях да я застрелям, докторе, но тя каза да пия едно кафе да се успокоя и ще ми мине.
    След 2-3 дни пак я хванал със същия.
    - Щях да го застрелям, докторе, но той ми каза да пия едно кафе и да се успокоя! Пак щяло да ми мине.
    Пак ги хванал след седмица...
    - Щях и двамата да ги убия, докторе, но те станаха, облякоха се и ми направиха кафе, да се успокоя...
    Докторът неиздържал и се разкрещял:
    - Ти си за психолог, не за мен, какво ме интересуват твоите семейни драми???
    - Ами, докторе, да питам само... от толкова много кафе, нещо може ли да ми се разхлопа сърцето? Да го заменям ли с чай?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...