Когато си изпия първото кафе
просто се събуждам. Просто.
И уви, вкусът не е далеч
от горчивото и черно снощи.
Когато си помисля „време е за второ”
някак си е спряло вече да горчи.
Все едно дошло е утро чисто ново,
само че му липсват слънчеви лъчи.
Когато си допивам третото кафе,
всичко позагубило е смисъл…
И след малко сещам се, че съм дете
и започвам пак, и пак да го измислям.
© Катя All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
