9.04.2008 г., 22:24 ч.

Тревата е глуха... 

  Поезия » Друга
1239 0 25

Размести се къщата. Срина се шатрата.

Листата са гилзи. Небето е ниско.

А гроздето - кисело. Нищоочакващо.

Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.

Дърветата - криви. Оградата - чужда.

Хамакът е въздух - от прежда оплетен.

Тревата е глуха. И нищо не чувства.

Предсрочно мирише на следваща есен.

Вратата - страхлива. Прозорецът - косвен.

Копривата пали гредите на покрива.

 

Отглеждах надеждите като стоножки -

така забравих, че ще те помня...

2006

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??