Тревата е глуха...
Размести се къщата. Срина се шатрата.
Листата са гилзи. Небето е ниско.
А гроздето - кисело. Нищоочакващо.
Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.
Дърветата - криви. Оградата - чужда.
Хамакът е въздух - от прежда оплетен.
Тревата е глуха. И нищо не чувства.
Предсрочно мирише на следваща есен.
Вратата - страхлива. Прозорецът - косвен.
Копривата пали гредите на покрива.
Отглеждах надеждите като стоножки -
така забравих, че ще те помня...
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
