Apr 9, 2008, 10:24 PM

Тревата е глуха... 

  Poetry » Other
1246 0 25

Размести се къщата. Срина се шатрата.

Листата са гилзи. Небето е ниско.

А гроздето - кисело. Нищоочакващо.

Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.

Дърветата - криви. Оградата - чужда.

Хамакът е въздух - от прежда оплетен.

Тревата е глуха. И нищо не чувства.

Предсрочно мирише на следваща есен.

Вратата - страхлива. Прозорецът - косвен.

Копривата пали гредите на покрива.

 

Отглеждах надеждите като стоножки -

така забравих, че ще те помня...

2006

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??