8.08.2024 г., 15:57

Треви

384 0 0

Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.

Този мой ден с вас искам да споделя
в зеленото ви тихо да се потопя
пръсти и длани във вас да втрия
в пръстта навлажнена топлината си да попия.

Очите мои уморени да затворя
вратите на моите тайните пред вас да отворя
тишината кротко до гърдите ми да се приюти
слънцето да затопли моите коси.

На тези наши мигове искам да се оставя
с небрежните игрите на вятъра да се заиграя
над острите ви върхове с него да прелетим
щастието от свободата заедно да споделим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...