8.08.2024 г., 15:57

Треви

382 0 0

Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.

Този мой ден с вас искам да споделя
в зеленото ви тихо да се потопя
пръсти и длани във вас да втрия
в пръстта навлажнена топлината си да попия.

Очите мои уморени да затворя
вратите на моите тайните пред вас да отворя
тишината кротко до гърдите ми да се приюти
слънцето да затопли моите коси.

На тези наши мигове искам да се оставя
с небрежните игрите на вятъра да се заиграя
над острите ви върхове с него да прелетим
щастието от свободата заедно да споделим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...