Aug 8, 2024, 3:57 PM

Треви

  Poetry » Other
380 0 0

Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.

Този мой ден с вас искам да споделя
в зеленото ви тихо да се потопя
пръсти и длани във вас да втрия
в пръстта навлажнена топлината си да попия.

Очите мои уморени да затворя
вратите на моите тайните пред вас да отворя
тишината кротко до гърдите ми да се приюти
слънцето да затопли моите коси.

На тези наши мигове искам да се оставя
с небрежните игрите на вятъра да се заиграя
над острите ви върхове с него да прелетим
щастието от свободата заедно да споделим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...