ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
13.10.2017 г., 0:31 ч.

Тревожност 

  Поезия » Друга
493 4 25

Тревожност

Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне.
Ненужно изпращане,
че сянка съм само…
Посягане, прихващане…
илюзия връз рамо…
На прага ще поспра
и - прекрача Страха си.
Няма думи. Мълча.
Кремирах дъха си.

Кога сърце прежуря до кармин
и пепелта зачене ме в зародиш пак,
и замята се у мене Звяр самин -
ще се завръщам тихо, и по Мрак.

Чувам Краят ме хрупа отвътре!
Цярът за мен, е Забрава.
Ще "износя" Утро за Утре -
в Съчица - от моята Клада.

Така съм. Не оставям нишан -
в първи дубъл умирам -
"нямо кино" - празен екран,
в него се безспир прожектирам.

Сянка на призрак, незрим -
се разтварям в ефира;
срязана лента (от Стария филм)
точно където Артистът умира.

Р. Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??