Тревожност
Тревожност
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне.
Ненужно изпращане,
че сянка съм само…
Посягане, прихващане…
илюзия връз рамо…
На прага ще поспра
и - прекрача Страха си.
Няма думи. Мълча.
Кремирах дъха си.
Кога сърце прежуря до кармин
и пепелта зачене ме в зародиш пак,
и замята се у мене Звяр самин -
ще се завръщам тихо, и по Мрак.
Чувам Краят ме хрупа отвътре!
Цярът за мен, е Забрава.
Ще "износя" Утро за Утре -
в Съчица - от моята Клада.
Така съм. Не оставям нишан -
в първи дубъл умирам -
"нямо кино" - празен екран,
в него се безспир прожектирам.
Сянка на призрак, незрим -
се разтварям в ефира;
срязана лента (от Стария филм)
точно където Артистът умира.
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
