ТРИ
Р. Чакърова
Пак съм Аз... Извинете... Забравих
връзка ключове там, на тезгяха...
Бяха три... За проклетите брави,
на вратите, които заспаха...
По една, по една... ги събуждах
и ръждивите панти скрипяха
от неслучени сънени нужди,
от внезапно нахлулия вятър...
Три девици по нощници бели
се показваха плахо на прага –
в дълги плитки косите си сплели,
за да няма къде да избягам...
И тогава се втурвах към тебе
и пиянствах до ранни зори,
а пелинът горчеше обсебващо...
Осезаемо – сутрин. Към три.
Плащах тройно... и... нищо не помнех.
И по изгрев си тръгвах. Сама.
Тичах, спъвах се в счупени стомни...
Без да зная, че бях у дома...
Лондон, 29/11/2016' 21:25
© Rositsa Chakarova Всички права запазени