Nov 30, 2016, 12:34 AM  

Три

  Poetry » Other
522 0 5

ТРИ 
Р. Чакърова 

 

Пак съм Аз... Извинете... Забравих 
връзка ключове там, на тезгяха... 
Бяха три... За проклетите брави, 
на вратите, които заспаха... 

 

По една, по една... ги събуждах 
и ръждивите панти скрипяха 
от неслучени сънени нужди, 
от внезапно нахлулия вятър... 

 

Три девици по нощници бели 
се показваха плахо на прага – 
в дълги плитки косите си сплели, 
за да няма къде да избягам... 

 

И тогава се втурвах към тебе 
и пиянствах до ранни зори,
а пелинът горчеше обсебващо... 
Осезаемо – сутрин. Към три.

 

Плащах тройно... и... нищо не помнех. 
И по изгрев си тръгвах. Сама. 
Тичах, спъвах се в счупени стомни... 
Без да зная, че бях у дома... 

 

Лондон, 29/11/2016'  21:25

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...