Три желания
Дори и на себе си вече омръзнал
в дома не осъмвай, недраг.
Един е животът, не връзвай на възел
душа в непрогледния мрак.
Не стъпквай и стръкче надеждица плаха,
излез тази вечер навън.
На уж непознато момиче помахай.
А то ще влети в твоя сън.
След туй на дете, от илик по-голямо,
смигни във трамвая и знай,
че то ще отпъди с усмивчица само
страхът, в теб навит на кравай.
Звезда, щом сгъстения въздух одраска,
намисляй желания три:
да видиш и тънкия намек за ласка
във удар без милост дори...
..в къртичина сляпа - възглавница мека -
по пътя обратно назад
и сила в последния дъх на човека,
побрал сякаш целият свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
!
