Mar 25, 2013, 7:58 AM

Три желания 

  Poetry » Phylosophy
920 0 20

Дори и на себе си вече омръзнал

в дома не осъмвай, недраг.

Един е животът, не връзвай на възел

душа в непрогледния мрак.

 

Не стъпквай и стръкче надеждица плаха,

излез тази вечер навън.

На  уж непознато момиче помахай.

А то ще влети в твоя сън.

 

След туй на дете, от илик по-голямо,

смигни във трамвая и знай,

че то ще отпъди с усмивчица само

страхът, в теб навит на кравай.

 

Звезда, щом сгъстения въздух одраска,

намисляй желания три:

да видиш и тънкия намек за ласка

във удар без милост дори...

 

..в къртичина сляпа  - възглавница мека -

по пътя обратно назад

и сила в последния дъх на човека,

побрал сякаш целият свят...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??