Край пътя има три тополи,                                       

три тополи и сервиз,

и вятър вее три тополи,

вятър, ала не е бриз.

Тези три тополи 

момче ги гледа всеки ден 

и с носталгия поглежда,

и прибира се примирен.

Слънце грее три тополи,

вятър брули три тополи,

мъгли закриват три тpполи,

ала край пътят има три тополи,

три тополи и сервиз.

Момчето гледа три тополи,

гледа, плаче и се смее,

гледа с очи сълзливи

и плаче със сълзи горчиви.

Напомнят три тополи

за нощ омайна и красива,

за звезди и за любов,

за приказната самодива.

Мина се веч година от нощта омайна,

но има спомен за любов безкрайна,

има спомен за тичащо в нощта момче

и развълнувано сърце.

Има спомен за три месеца щастливи,

три приказни, три красиви.

А сега - три тополи,

три приказни, три красиви.

Всеки ден момчето вижда три тополи,

всеки ден  плаче за три тополи

и проклина три тополи,

и обича три тополи.