27.01.2015 г., 20:23

Тридесет и три!

1.1K 0 0

Убива ме това, 

че си на години

далеч от мен.

Господ ме срещна с един от ангелите си!

Красив и неземен!

 

Да забравя лицето му,

не не мога.

Но е време да приема истината.

Той никога няма да бъде с мен.

 

А аз мечтая за него

в нощ и ден.

Болка изпитвам при вида му,

болка на загуба 

и тъга.

 

Отново далеч с вятъра

надалеч

ще си отиде.

И уханието му, дори непознато за мен, също ще отлети!

Майския ден не ще забравя.

Нито годините ти. Тридесет и три!

 

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...