27.01.2015 г., 20:23

Тридесет и три!

1.1K 0 0

Убива ме това, 

че си на години

далеч от мен.

Господ ме срещна с един от ангелите си!

Красив и неземен!

 

Да забравя лицето му,

не не мога.

Но е време да приема истината.

Той никога няма да бъде с мен.

 

А аз мечтая за него

в нощ и ден.

Болка изпитвам при вида му,

болка на загуба 

и тъга.

 

Отново далеч с вятъра

надалеч

ще си отиде.

И уханието му, дори непознато за мен, също ще отлети!

Майския ден не ще забравя.

Нито годините ти. Тридесет и три!

 

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....