Jan 27, 2015, 8:23 PM

Тридесет и три!

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Убива ме това, 

че си на години

далеч от мен.

Господ ме срещна с един от ангелите си!

Красив и неземен!

 

Да забравя лицето му,

не не мога.

Но е време да приема истината.

Той никога няма да бъде с мен.

 

А аз мечтая за него

в нощ и ден.

Болка изпитвам при вида му,

болка на загуба 

и тъга.

 

Отново далеч с вятъра

надалеч

ще си отиде.

И уханието му, дори непознато за мен, също ще отлети!

Майския ден не ще забравя.

Нито годините ти. Тридесет и три!

 

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Въображение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...