Триизмерно
Този кораб пътува нататък,
към най-синьото кътче земя,
дето няма билет за обратно,
а сред зима латинки цъфтят!
Там зората изгрява с усмивка,
тон за песен ти праща щурче,
там мечтите така и не литват,
изнамерили собствен дворец!
Във разкоша на злато и свила,
в залив тих - до омайно море,
към небето, снагата си вдигат,
евкалипти с гигантски... ръце!
А жените, там, сякаш цветя са,
от росата, в тях поглед блести,
ти в играта им, лек, се понасяш,
щом докоснат те с дивни коси!
Тази фея - с кого ме обърка?
И шепти, и ме кани... тръгни,
екипажът се стяга забързан,
а пък аз, аз навих се - почти!
Но защо този мостик се вдига?
Зърнах Рай, но излезе... фалшив,
а в 3 d -то, с тревога, ми викат -
Очилата... хей, чу ли? Свали!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
