Този кораб пътува нататък,
към най-синьото кътче земя,
дето няма билет за обратно,
а сред зима латинки цъфтят!
Там зората изгрява с усмивка,
тон за песен ти праща щурче,
там мечтите така и не литват,
изнамерили собствен дворец!
Във разкоша на злато и свила,
в залив тих - до омайно море,
към небето, снагата си вдигат,
евкалипти с гигантски... ръце! ...