ШЕСТНАДЕСЕТА ЧАСТ 

КАКВО СТАНА В ГОТВАРНИЦАТА НА ДВОРЕЦА

Щом в готварницата госта влязал,

там бъркотия страшна забелязал -

навсякъде разхвърляни тави, паници

нощви, лопати, тенджери, лъжици.

Две тлъсти котки на миндера спели,

покривки под ютията димели…

-Тая готварница на нищо не прилича!

Набързо главния готвач притича:

- Княгинята в готварницата  беше,

и като бясна хала се въртеше…

Навярно тя разхвърляла е тука,

веднага ще разчистим ний боклука.

- В готварницата всичко подредете,

но първо с огъня се оправете!

Сега излизам на разходка из града,

фенер да купя – искам светлина!

Възседнал момъкът най-хубавия ат,

навън излязал в столичния град,

с нескрита почит всички го следели,

а малките след коня му вървели.

Юнакът стигнал до един дюкян,

видял красив фенер отвън подпрян,

попитал кой е тука продавача

и забелязал как една брада подскача.

Показал се лакеят на ламята,

видял кой е застанал на вратата

и целият от страх се разтреперил.

Юнакът в него погледа си вперил:

- На тоз фенер каква му е цената?

- Хиляда гроша дай ми във отплата!

- Хиляда ли? Ще ти оскубя аз брадата,

че мамиш ме с лъжата опашата.

- Цената му е гроша сто, но ти

сал за една парица го вземи!

- Платете му желаната отплата,

а фенера отнесете във палата!

Надвечер в двореца се прибрал,

в готварницата влязал и видял,

че всяко нещо било подредено,

а изгореното, със ново подменено,

макар че огънят в камината бумтял,

в готварницата сумракът царял.

Фенерът бил изправен зад вратата,

а момъкът приседнал в одаята.

След целодневната разходка из града,

юнакът бил подвластен на глада,

с ръцете плеснал с всички сили

дванадесет готвачки се явили -

с престилки бели, с шапки на главите,

с герданчета, с латинки зад ушите.

Гостът помолил фенера да запалят,

а след това добре да го нахранят.

Готвачката посегнала тогава,

да вземе от огнището жарава,

с която тя фенера да запали,

но чудо всички в стаята видяли -

фенерът сам-самичък засиял

и чудна светлина навред разстлал.

Като замаяни готвачките стояли,

а след това на глас се разкрещяли.

- Това е чудо! Фенерът се запали сам!

- Млъкнете! А сега сложете ми да ям!

Готвачките за миг се усмирили

и масата набързо подредили,

донесли тридесет и две паници,

димящи тенджери, чаши, лъжици,

търкулнали огромна бяла пита –

да може да си хапне до насита.

Да му е вкусно всички пожелали

и лека нощ с юнака си вземали.

До масата юнакът поприседнал,

с лъжица вкусна гозба гребнал,

опитал я и радостно възкликнал:

- По-вкусна гозба аз не бях опитвал!

- Аз също искам! - тихо някой казал,

девойката юнакът забелязал

и смаян я попитал „Ти коя си мила?

А и защо в фенера си се скрила?”

- На великана Ох робиня бях

и всеки ден умирах си от страх,

че може да ме изяде ламята,

но ме спасиха родните ми братя,

като ме скриха вътре във фенера.

Във него се намирам аз от вчера,

а днес лакеят го изкараха на пазара,

ти го хареса и в двореца го докара.

- О, значи ти си щерка на жената,

чийто дом е близо до чешмата…

- Да! Аз съм! - му отвърнала Златушка.

- Тогава за вечеря ще ми бъдеш дружка!

Девойката софрата приближила,

лъжица взела, гозбата вкусила,

а пък юнакът гледал я в захлас,

отново се дочул свенливо глас:

- Защо във мене погледа си взрял?

- Такава хубост досега не съм видял!

А дяволито се усмихнала момата:

- Внимавай, имаш пръстен на ръката!

Юнакът мълчаливо свъсил вежди -

за него нямам никакви надежди,

на пръста ми едно плашило го навря,

надявайки се да я взема за жена.

Младежът бързо пръстена свалил

и до кратунката за сол го окачил:

- Ще дойдеш ли на Горната земя,

живота си със теб да споделя?

Очи Златушка свела срамежливо:

- Да! С тебе аз ще мина под венчило,

но братята ми още са в тъмница

и искам те със своята сестрица,

да се сбогуват както подобава,

затуй не мога да ги изоставя!

Юнакът я погалил по главата:

- Утре ще потърся аз разплата!

Усмихнала се радостно Златушка,

че с братята си мили ще се гушка.

Край на шестнадесета част

Следва

Любомир Попов