Тримата братя и златната ябълка – 2

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

 

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)

 

 

В ГОЛЯМАТА ПЕЩЕРА

/Част Втора/

 

 

Вървяхме дълго по една пътека,

достигнахме до някаква скала,

тогава гущерчето изпълзя полека,

в ключалката на слюдена врата.

 

Продума някакви вълшебни думи,

вратата се отвори с малко шум,

две кучета се спуснаха върху ни,

със бързината на куршум.

 

Познали гущерчето те се вкамениха,

ний влязохме във чудна пещера -

там скъпоценни камъни блестяха,

красиви като цветната дъга.

 

На трон, покрит с позлата,

седеше гордо гущерският цар -

с рубинена коронка на главата

и жезъл от златист кристал.

 

На шията висеше огърлица -

смарагди, диаманти и злато,

гърба покрит със плащеница,

с втъкани нишки от сребро.

 

Щом своето детенце той видя,

изправи се на задните крака

и го запита със сподавен глас:

„Къде се губиш? Притесних се аз!”

 

То пъргаво към него се затича,

по жезъла му в миг се изкачи,

продума му, че много го обича,

премигвайки щастливо със очи.

 

Веднага му разказа що се случи,

как от пороя аз съм го спасил,

а щом баща му всичко туй научи,

се взря във мен със поглед мил.

 

„Върви със мен!” набързо рече,

показвайки съкровища безчет,

„Решиш ли - твои са! Човече,

синът ми с тебе имал е късмет!”

 

„Не искам нито камъни, ни злато!

„Кажи какво? Ще те даря богато!”

„Избрах си белокорото дръвче,

що расне в старо глинено гърне!”

 

Цар Гущер се стъписа изненадан,

гърнето взе с разплакани очи,

с треперещи ръце ми го подаде

и с мъка от фиданката се раздели.

 

„Сине човешки - той ми рече,

дръвчето, ти в дома си отнеси,

и някъде на тайно място,

с много любов за него се грижи.

 

Години десет знай ще се изминат,

листата ще поникват и ще гинат -

на единайстата едва, то ще роди,

плода изяж, а семките пръсни -

 

така дръвчета нови ще растат,

а хората за туй ще ти благодарят.”

„Далеч, във Тилилейската гора -

на място, де човешки крак не стига

 

фиданката аз скришно засадих,

заръката на дело претворих.

Десет пъти сняг покри земята,

десет пъти никнаха листата,

 

и дочаках - в единайсто лято,

плод роди се, ябълка от злато,

тъкмо стана ябълката зряла,

от земята долна, страшна хала,

 

с гръм трясък долетя в нощта,

грабна ябълката златна със уста

и ето вече цели петдесет лета,

не съм успял една да прибера!

 

Досетих се, че днес, във полунощ,

ламята ще пристигне пак

и време е на този жребий лош,

да бъде сложен край от смел юнак.

 

Един от вас да я убие трябва!

Налага се оръжие да грабва

и там, във Тилилейската гора,

да се пребори с лошата ламя!”

 

Щом тези думи от баща си чуха,

проронили  една въздишка глуха,

по-възрастните братя се смутиха

и в ъгъла на стаята се свиха.

 

Тогава средният окашля се и рече:

„От стари времена е знайно вече,

че тази чест по право се полага

на първородния, а той е юначага."

 

Големият чевръсто се обърна,

на средния си брат така отвърна:

„На тебе ще отстъпя мойто право,

ти също можеш да се биеш здраво!”

 

Най-малкият пред тейко си застана,

решително молбата си подхвана:

„Благослови ме тате! Нека в този час

със ламята да се разправя аз!”

 

Големият със присмех го погледнал

и грубо го изблъскал настрана:

„Къде бе голобрадко ти си тръгнал?

За туй се иска смелост, вещина…,

 

Щом ламята пред тебе се покаже,

езика си ще глътнеш ти от страх

и гащите ти ще треперят даже,

прибирай се, да не ядеш пердах!”

 

Бащата вдигнал своята десница,

със  думи благи синовете помирил,

от ъгъла вземал той патерица

и тихо, кротко тъй им наредил:

 

„При мен елате, всеки свойта длан,

на патерицата един след друг ще слага,

тоз който най-отгоре се окаже сам -

на него тази чест ще се полага!”

 

Три пъти те десниците сменили,

тъй жребият накрая отредил -

с ламята, най-големият да мери сили

и той за тежък бой се пригласил.

 

Надул се! Като пуяк се изпъчил!

и промълвил с наперен глас:

„Оръжията тате приготви ми!

Сега ще ви покажа кой съм аз!”

 

След туй най-малкия изблъскал:

„Веднага ти в конюшнята върви!

Не се мотай! - грубо просъскал,

жребеца дорест ти ми изведи!

 

Край на втора част.

 

Следва…