Трите грации
Трите грации
(по боти - чели)
Един прекрасен слънчев ден,
в градец съвсем обикновен,
гаврътнали по глътка – две,
сред поетичното небе,
тъй както стихове четат -
три музи...
паднали на кръстопът.
От гор-до долу дибидюс,
по боти, чели - недочели,
излъчват тъничък привкус -
загадъчен нюанс в канела,
с лиричен мирис на мускус -
„рефлекс“, от стиховете бели.
Прикрили със ръцете голи
гърдите си едвам наболи,
между крайпътните смокини
затърсили си монокини...
Не щеш ли - профучал „Пегас“,
на „жълто“ минал с мръсна газ,
драскач със тъмни очила -
подсвирнал: -- -----
-Брей, че новина!
Извадил фото-апарата -
(най- бързия писател в чата)
със скорост – кадър във секунда,
да му завиди и „Замунда“ -
изщракал паметта докрай!
Веднъж се снима „земен рай“.
Но той повелите житейски
не смесвал с глупости библейски!
За туй -
под двата жълти реда...
на снимката (за да се гледа) -
направил подличък колаж
с едно легло от „Бриколаж“.
Чак щяло да го хване срам,
че се възбудил -
но бил сам.
Набрал паролата -
там, някаква си „***** болка“,
прикачил файла
и като верен фен на фолка -
в „Нов фолк“ изпратил своя материал...
а джиесема му направо пощурял!
Предложили му в някакъв конкурс -
изява на лиричния ресурс!
За личната колекция дори -
лъка „амуров“ с няколко стрели!
Да-да, лък... -
да промени кармичния си кръг!
И още...
още
...
- позлатен писец,
- след туй таблет,
- костюм по образец,
- титла „Поет“,
и...
- първата награда -
„Лавров венец“ ! -
от завист да не страда.
Преглътнал...
сякаш пиел „Херес“!
И промълвил със глас треперещ:
- Брей-й, кой е този меценат,
който спасява ме от глад?!
За миг гласът си замълчал
...
но после отговор му дал:
- На музи както се полага...
Кой? „х0х0 Динев“ най-приляга! -
закискал се гласът отсреща:
- Приятел, уреди ми среща?!
Проучил бил:
- били бездетни,
- жадни за стихове,
- суетни...
- изпълнени с безброй капризи!
Пък той...
не знаел що е криза!
А „ника“ с нули... неизвестни,
победите му правел лесни!
Така с комплект от силикон -
„по чифт гърди и биберон“
ще може лесно да ги свали,
че бил напрегнат...
с идеали!
Да...
ама поета завидял
на хоховия идеал,
глава повдигнал и му рекъл:
- Не се навирай сам под чехъл!
Без друго не четеш човече...
кому ли трябват музи вече?!
Виж - от лиричните лози,
днес благо вино не сълзи.
Пък, ако и не си поет -
зърната им са... пфу - оцет!
Тцъ – тцъ...
направо пари,
а пък и толкова са стари,
че даже Сандро Ботичели
нарекъл ги веднъж свои лели!
Така тоз „Омир“ отговорил...
и своя телефон затворил.
*
За мен, читателю, отсреща -
приятна беше тая среща?!
За туй простете на артиста -
шегата от душа е чиста.
Простете... грешните му мисли -
за музите, които пеят,
за зло не мислят и живеят -
безгрижни,
прелестни блондинки
от вече...
хиляди годинки.
Скъпи приятели, помнете: -
Запейте песен... прочетете!
За нашия душевен мир - изкуството е еликсир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
