B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3663
Dec 18, 2011, 8:26 PM

Трите грации 

  Poetry
1137 0 27

Трите грации

(по боти - чели)

 

Един прекрасен слънчев ден,

в градец съвсем обикновен,

гаврътнали по глътка – две,

сред поетичното небе,

тъй както стихове четат -

три музи...

паднали на кръстопът.

 

От гор-до долу дибидюс,

по боти, чели - недочели,

излъчват тъничък привкус -

загадъчен нюанс в канела,

с лиричен мирис на мускус -

„рефлекс“, от стиховете бели.

Прикрили със ръцете голи

гърдите си едвам наболи,

между крайпътните смокини

затърсили си монокини...

 

Не щеш ли - профучал „Пегас“,

на „жълто“ минал с мръсна газ,

драскач със тъмни очила -

подсвирнал: -- -----

-Брей, че новина!

 

Извадил фото-апарата -

(най- бързия писател в чата)

със скорост – кадър във секунда,

да му завиди и „Замунда“ -

изщракал паметта докрай!

Веднъж се снима „земен рай“.

 

Но той повелите житейски

не смесвал с глупости библейски!

За туй -

под двата жълти реда...

на снимката (за да се гледа) -

направил подличък колаж

с едно легло от „Бриколаж“.

Чак щяло да го хване срам,

че се възбудил -

но бил сам.

 

Набрал паролата -

там, някаква си „***** болка“,

прикачил файла

и като верен фен на фолка -

в „Нов фолк“ изпратил своя материал...

а джиесема му направо пощурял!

 

Предложили му в някакъв конкурс -

изява на лиричния ресурс!

За личната колекция дори -

лъка „амуров“ с няколко стрели!

Да-да, лък... -

да промени кармичния си кръг!

И още...

още

...

- позлатен писец,

- след туй таблет,

- костюм по образец,

- титла „Поет“,

и...

- първата награда -

„Лавров венец“ ! -

от завист да не страда.

 

Преглътнал...

сякаш пиел „Херес“!

И промълвил със глас треперещ:

- Брей-й, кой е този меценат,

който спасява ме от глад?!

 

За миг гласът си замълчал

...

но после отговор му дал:

 

- На музи както се полага...

Кой? „х0х0 Динев“ най-приляга! -

закискал се гласът отсреща:

- Приятел, уреди ми среща?!

Проучил бил:

- били бездетни,

- жадни за стихове,

- суетни...

- изпълнени с безброй капризи!

Пък той...

не знаел що е криза!

А „ника“ с нули... неизвестни,

победите му правел лесни!

 

Така с комплект от силикон -

„по чифт гърди и биберон“

ще може лесно да ги свали,

че бил напрегнат...

с идеали!

 

Да...

ама поета завидял

на хоховия идеал,

глава повдигнал и му рекъл:

- Не се навирай сам под чехъл!

Без друго не четеш човече...

кому ли трябват музи вече?!

Виж - от лиричните лози,

днес благо вино не сълзи.

Пък, ако и не си поет -

зърната им са... пфу - оцет!

Тцъ – тцъ...

направо пари,

а пък и толкова са стари,

че даже Сандро Ботичели

нарекъл ги веднъж свои лели!

 

Така тоз „Омир“ отговорил...

и своя телефон затворил.

 

*

За мен, читателю, отсреща -

приятна беше тая среща?!

 

За туй простете на артиста -

шегата от душа е чиста.

Простете... грешните му мисли -

за музите, които пеят,

за зло не мислят и живеят -

безгрижни,

прелестни блондинки

от вече...

хиляди годинки.

 

Скъпи приятели, помнете: -

 

Запейте песен... прочетете!

 

За нашия душевен мир - изкуството е еликсир!

 

 

© Борис Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??