Тривиална досада
Махни се! Махни се!
Забрави песента си любовна!
Правилно ти казвам, свести се.
Не желая повече приказката отровна.
Той млад е, явно не знае,
че няма понятие като "двама".
Всеки със сърцето си играе
и гледа да го сложи в по-голяма яма.
Душата ти е млада
и понякога за нея плача,
защото знам , че ще страда
под техните удари.
Мили мой, какво да ти запея,
щом вече никого не любя,
за нищо и за никого не милея?
Всичко загубих и губя?
Как очакваш редом да се смея?
На тебе все още всички ти са мили,
ала аз отдавна веч тлея
и отрова вместо кръв тече в мойто жили.
Все още се надяваш за любов и за другари,
но ще дойде време твойте думи неразбрани
някоя от твойте любови ще попари,
обаче никой няма да лекува твойте рани.
Мразя те, мразя!
Все още жив си, имаш в сърцето вяра,
а аз само отровни спомени пазя
и лека полека всичко живо догаря.
Махни се! Махни се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмигюл Хаджиеминова Всички права запазени
