Трохички надежда
Видя ли ме? Това ли съм аз?!
Ранена не от болката която
в мене тупти – а от предателства,
оплели с мрежи без края...
А сърцето все така тупти ли, тупти!
И сякаш хиляди отровни стрели –
към мене летят и се забиват в сърцето.
Доброто къде е? Като бях към всички добра!
Какво е търпение...!Какво ми донесе!
Като по цяла нощ отронвам горчиви сълзи!
И ето сива мъгла обгръща всемира...
огорчено е времето в което живея
и сега тревожно се взирам в утрото
на бъдните дни... трохички надежда,
събирам в шепи и все така отронвам
в мрака горещи горчиви сълзи...
Затова ще отсея подводните камъни,
които нараняват стъпалата ми
и смело ще поема по най-светлия път.
Да бъда себе си и да докосна с обич душата си!
И разтваря се времето бързащо
към надеждата, най-светлия път...
а мислите намериха ключа, да изричат
думи само с любов и надеждата...
Да живея в един мирен и светъл свят!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми допадна стихът ти, Кате! Поздрави!
-
Катя,от лична изповед: до поантата мечтаеш за един по-добър и възвишен свят!😍
-
Нужни са тези трохички надежда, за да продължим напред! Бъди силна и вярвай, че доброто ще победи! Харесах! Поздрави!
-
Когото някой поставя слаба оценка нека да има доблестта
да се обоснове, какво не му е харесало в стиха! -
Гавраил, благодаря ти! Да така е доброто винаги започва
с една трохичка надежда и покорява света.
Младене , благодаря ти за хубавия коментар!
Пожелавам ви светла творческа вечер!
-
Впечатлен съм. -
Силна изповед, наситена с искрометни въпроси:
"И сякаш хиляди отровни стрели –
към мене летят и се забиват в сърцето.
Доброто къде е? Като бях към всички добра!
Какво е търпение...! Какво ми донесе!
Като по цяла нощ отронвам горчиви сълзи!
И ето сива мъгла обгръща всемира...
огорчено е времето в което живея
и сега тревожно се взирам в утрото
на бъдните дни... трохички надежда..."
Пиши все така автентично, Катя! -
Доброто винаги започва с една "трохичка надежда"и покорява света.
За да дойде и при нас трябва да бъдем себе си.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стойчо, благодаря ти за хубавия коментар!
Веси, благодаря ти!