Mar 31, 2017, 9:36 PM  

Трохички надежда 

  Poetry » Free verse
445 3 8

Видя ли ме? Това ли съм аз?!

Ранена не от болката която

в мене тупти – а от предателства,

оплели с мрежи без края...

А сърцето все така тупти ли, тупти!

И сякаш хиляди отровни стрели –

към мене летят и се забиват в сърцето.

Доброто къде е? Като бях към всички добра!

Какво е търпение...!Какво ми донесе!

Като по цяла нощ отронвам горчиви сълзи!

И ето сива мъгла обгръща всемира...

огорчено е времето в което живея

и сега тревожно се взирам в утрото

на бъдните дни... трохички надежда,

събирам в шепи и все така отронвам

в мрака горещи горчиви сълзи...

Затова ще отсея подводните камъни,

които нараняват стъпалата ми

и смело ще поема по най-светлия път.

Да бъда себе си и да докосна с обич душата си!

И разтваря се времето бързащо

към надеждата, най-светлия път...

а мислите намериха ключа, да изричат

думи само с любов и надеждата...

Да живея в един мирен и светъл свят!

 

 

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Васе, благодаря ти за хубавите думи!
    Стойчо, благодаря ти за хубавия коментар!
    Веси, благодаря ти!
  • Много ми допадна стихът ти, Кате! Поздрави!
  • Катя,от лична изповед: до поантата мечтаеш за един по-добър и възвишен свят!😍
  • Нужни са тези трохички надежда, за да продължим напред! Бъди силна и вярвай, че доброто ще победи! Харесах! Поздрави!
  • Когото някой поставя слаба оценка нека да има доблестта
    да се обоснове, какво не му е харесало в стиха!
  • Гавраил, благодаря ти! Да така е доброто винаги започва
    с една трохичка надежда и покорява света.
    Младене , благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви светла творческа вечер!
  • Впечатлен съм. -
    Силна изповед, наситена с искрометни въпроси:

    "И сякаш хиляди отровни стрели –
    към мене летят и се забиват в сърцето.
    Доброто къде е? Като бях към всички добра!
    Какво е търпение...! Какво ми донесе!
    Като по цяла нощ отронвам горчиви сълзи!
    И ето сива мъгла обгръща всемира...
    огорчено е времето в което живея
    и сега тревожно се взирам в утрото
    на бъдните дни... трохички надежда..."

    Пиши все така автентично, Катя!
  • Доброто винаги започва с една "трохичка надежда"и покорява света.
    За да дойде и при нас трябва да бъдем себе си.
    Поздрав!
Random works
: ??:??