Трохички Щастие...
Т Р О Х И Ч К И Щ А С Т И Е . . .
__________________________________________________
Сбирах в шепи трохите разпиляно Щастие.
Които ми останаха във Душата след теб...
Залепвах нелепо звънтящите кристални парченца.
От нашата неслучена. И тъжна зеленоока Любов.
Стъклена илюзия. Игра на фантазията ми. Мечтата...
Със измислени Звезди сякаш обсипан.
Свят поднебесен Покров.
Дирех себе си сред отломки от въздушните кули.
Оказали се студени...
Ледено студени, замръзнали Пламъци.
Остарели. Умрели. Преди още невинно да се родят.
На желанието и страстта ни... Рухнали паметници.
И прозрял на живия Живот същинския Смисъл.
И събрал сетните си сили. Нагоре...
Нагоре към Небето отлетях.
Волно Криле разперил. Се реех над греховния похот.
Дочувах праведни Химни. И словата свещени във тях.
Ала сам бях. Самотен остана и Кръстният ми Полет.
И едва тогава до болка разкъсваща скръбно разбрах.
Че макар и Ангел – еднороден Син Божи...
Съм станал Човек. Със обикновен Човешки Живот.
Където Радост и Тъга властват над земните Сезони.
На малко облаче приседнах. Отчаян оброних глава.
Защото фатално съзнах.
Че няма за мен Пътища проходени.
И само два...
Са залостените със седем ръждиви катинара изхода.
Разкаял се! Простил на всички за всичко...
Прибрал смирено Криле. От облака да скоча.
И да пробода тъй покварената, греховна Земя.
Или като един Ангел паднал... Почернен.
Забравил за болката, стремително да полетя.
Към една малка...
Съвсем мъничка Свръх Нова Звезда.
Която съдбовно ми бе отредена за Жертвеник.
Оставаше само да избера. По кой от двата да си замина...
А останалото?
Останалото е Приказна. Всевечна. Космическа...
ТИШИНА!!!
Амин
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Имаше една мисъл: "Защо да се стремиш да бъдеш Бог, когато е достатъчно просто да бъдеш човек?!" Или нещо такова. Викторе, изпитал си всеки човешки порив! Тихо и чисто е в душата ти! Какво по-хубаво от това?
-
тишината...в нея са скрити воплите на сърцата ни...
много красиво, съкровено написано..
Виктор, трогна ме до дъното на душата..
сърдечно... -
Благодаря ти, Стеф! Силен, смислен коментар...
ЗДРАВЕЙ !!! -
Поздравления! Постой още малко на "облачето"...докато попремине болката. Поредно изпитание. Силен, смислен стих! Поздрави
-
Признателен съм за прочита и коментарите ви,
Ласкаво Момиче, Приятелю Боби.
ЗДРАВЕЙТЕ !!! -
ТИШИНА!!! - ВИКария на Бог!
-
понякога в тишината се открива щастие
-
Плами, Ники, Радко, Васил - признателен и благодарен съм за коментарите и отношението!
БЪДЕТЕ !!! -
Привет!
Може би "честотата" на която сме настроети с Жарава, в момента на прочитане на този "вселенски" стих е една и съща, защото нейния коментар се припокрива напълно с моя!!!
Поздравления за написаното!!! -
Сложен и тъжен космически казус.
А може би ТИШИНАТА е достатъчно МЪДРА,
за да успокои ритъма на сърцето?
Поздрав, Викторе! -
браво
-
Тишина!!!
Ти си Вик!
Поздравления!!! -
Приятелю Илко, Нина, Жарко Момиче, Магьоснице Галя, скъпа Ели, Елена,
Силви, Руми, Цвети, Ивон, Блага, Ена, Дани, Сеси, Силвия, Марти -
словата не стигат, за да изразя благодарността си за подкрепата,
получена от вас за скромния ми стих.
БАДЕТЕ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ ВСИЧКИ !!! -
Страхотен стих! Поздравления!
-
Поздравления!!!
-
Пишеш изключително въздействащо! Поздрав!
-
Тъжна красота! Поздрав!
-
ДА!!!
С Илко. -
Развълнува ме. Поздрав!
-
Виктор, поздрав за стиха, впечатляващ със силата на чувствата!
-
Космично тъжен стих излъчващ красота и благородство!С поздравления, Вик!
-
Поздравления!!! Мнооогоо ми хареса!
-
Не можеш залепи кристала счупен... Чу ли?
Не сбирай в шепи разпилените трохи!
Не ще намериш себе си в отломки от въздушни кули.
Дори със сетни сили, пак нагоре полети!
Макар залостени, са изходите два.
Остава сам да избереш...
Дали да прободеш греховната земя?...
Или на отредената ти, Жертвеник-Звезда, да се вречеш?...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
