Трохички Щастие...
Т Р О Х И Ч К И Щ А С Т И Е . . .
__________________________________________________
Сбирах в шепи трохите разпиляно Щастие.
Които ми останаха във Душата след теб...
Залепвах нелепо звънтящите кристални парченца.
От нашата неслучена. И тъжна зеленоока Любов.
Стъклена илюзия. Игра на фантазията ми. Мечтата...
Със измислени Звезди сякаш обсипан.
Свят поднебесен Покров.
Дирех себе си сред отломки от въздушните кули.
Оказали се студени...
Ледено студени, замръзнали Пламъци.
Остарели. Умрели. Преди още невинно да се родят.
На желанието и страстта ни... Рухнали паметници.
И прозрял на живия Живот същинския Смисъл.
И събрал сетните си сили. Нагоре...
Нагоре към Небето отлетях.
Волно Криле разперил. Се реех над греховния похот.
Дочувах праведни Химни. И словата свещени във тях.
Ала сам бях. Самотен остана и Кръстният ми Полет.
И едва тогава до болка разкъсваща скръбно разбрах.
Че макар и Ангел – еднороден Син Божи...
Съм станал Човек. Със обикновен Човешки Живот.
Където Радост и Тъга властват над земните Сезони.
На малко облаче приседнах. Отчаян оброних глава.
Защото фатално съзнах.
Че няма за мен Пътища проходени.
И само два...
Са залостените със седем ръждиви катинара изхода.
Разкаял се! Простил на всички за всичко...
Прибрал смирено Криле. От облака да скоча.
И да пробода тъй покварената, греховна Земя.
Или като един Ангел паднал... Почернен.
Забравил за болката, стремително да полетя.
Към една малка...
Съвсем мъничка Свръх Нова Звезда.
Която съдбовно ми бе отредена за Жертвеник.
Оставаше само да избера. По кой от двата да си замина...
А останалото?
Останалото е Приказна. Всевечна. Космическа...
ТИШИНА!!!
Амин
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
