Да дойдеш братко, да видиш,

какво се чудо извършва

в София града голяма.

Какво се чудо извършва

сутрина по изгрев слънце.

Какво се чудо извършва

в тролея в единицата.

Първом още на спирката

тълпа огромна от хора.

Ситно с крака си потропва,

тънко с уста си подсвирква,

топло ръце си потрива –

тълпа е, но търпелива.

Минават минути десет.

Тълпа по-огромна от хора.

Ситно с крака си потропва...

Да, ... виж по нагоре.

Минават минути двайсе.

Паважа стене от тежест.

Тролей къде е не знай се.

Отвсъде духа на свежест.

Но в миг се люшва тълпата,

часовникът осем бие.

Всеки си търси краката,

тролей май, отдолу иде.

Тежко като гемия,

на тласъци и талази,

тролей към спирката лази.

Както си лази, излази.

Отмина всинца ни нази.

Но ето след него втори,

пълен като консерва.

Кой е юнак да се бори.

Пропукват стави и нерви.

Вътре съм, братко, целия!

Душата гори от радост!

Сега ще викна, запея...

Е, не баш сега, но след малко.

Тръгва тежко колата,

моторите мощно вият

Хора по стъпалата,

как да се вътре свият?

Тънко шофьор се усмихва

и на спирачка си скача

който се хванал, хванал,

другите – майка плаче!

Гласец прописква изстискан:

“Картофи ли возиш братче?!”

Отговор следва изискан:

“Абе, каквот’ се качи”

--------------------------------------

Странна софийска утрин.

Ранна идва умора.

Вън сме навити кукли,

вътре – картофохора.