15.01.2024 г., 8:30 ч.

Трошица любов! 

  Поезия » Любовна
336 11 29

Шепа трошици отвън по перваза

и радостта ми е гост - два чифта криле.

Споделят комина, по̀крива и тавана

на цялото зимно, бездънно небе.

И мътната локва за тези перна̀ти

от стопената киша е извор сребрист.

Докосват човки, гукат трогателно

и отлитат на някъде като есенен лист.

 

А в мъглата, глава до глава привели,

с бастунче подпира се Той… А Тя -

с палто астраганено, пръстите вплели

кретат едва. За къде ли?… Гадая...

С несигурна стъпка, сраснали двама,

от порцелан по-крехки, под дъжда заръмял. 

Тротоарът ги води към следваща гара,

въздишка пристегнали с невидим сезал.

 

От как свят светува, две половини

се търсят, откриват и се сливат в едно.                                       

Коричка хляб, покрив и дим в комина.

Колко му трябва? Трошица любов!

 

 

 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко, но качествено е достатъчно! И за чувствата важи в същата сила. С благодарност за прочита и коментара, Иване!
  • И аз влизам по- рядко в сайта и затова пропускам много хубави произведения, а някои ги прочета, но оставя "за после" коментара ми и...после не мога да ги намеря или забравя! Някои хора ми се сърдят, други ме "наказват"...Хареса ми стиха ти, Дани! Нали знаеш, че големия огън пламва от малка искра в началото?!Така е и в любовта- първо троха....
  • Много ми хареса идеята и изпълнението! Наистина колко му трябва на човек, лакомията ще погуби света...
  • Така е, Танче, единствено истинската оцелява за цял живот, затова и малко е достатъчно от нея. Благодаря ти много, радвам се, че ти харесва стиха.
  • Извини ме, Иване, по - рядко влизам тук в последно време, но се радвам, че ти харесва стихотворението и ти благодаря от сърце за хубавите думи!
  • Трошица любов, но за цял живот! Прекрасно си го написала, Дани!
  • Много хубав стих, Даниела! Браво! Моите поздравления!
  • Благодаря от сърце,Таня! 💖
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Благодаря за топлия коментар, Ина!
    Бела, и към теб с благодарност!
    С шепи обич и благодарност към вас!
  • Трошица по трошица и трошица за трошица...Хубаво, Дани! Много приятен стих!
  • Това е най-важното: има ли го, другото е само пейзаж. Хубав стих си написала!
  • Ники, има ли зрънце, то ще расте, ще се развива и ще кълнѝ! 🥰Благодаря ти много! Хубава вечер!
  • Вложих нежност, Пънчо, за къде без нея 😍! Радвам се, че ти харесва и ти благодаря!
  • Разкош, Дани!
    Но дори и в зрънцето, трошицата се съдържа любов!
  • Дори само заглавието е супер...
  • С трошица се започва, но винаги може още Но без нея не може, Младене или е ... безкрайно трудно... Много ти благодаря за хубавите думи, за "любими" също! Плодотворна седмица ти желая!🥰
  • Понякога една трошица любов не ни стига,
    сякаш ни липсва нещо безкрайно.
    Поздравление за този общочовешки и вълнуващ стих, Дани!
  • Късно осъзнаваме необходимото, Дани, а то целия живот преминава в бяг.
  • Благодаря ти за коментара, Анани, дано стихотворението да ти е допаднало. Добра седмица!🥰

    Пепи, красив поетичен коментар, благодаря ти много! И както се казва, дай Боже всекиму!💖

    Скити, сърдечно ти благодаря! 💖

    Да, за съжаление, Валя... Аз все си мисля, (без да съм богоугодна😀), че да срещнеш точния човек почти не зависи от нас... Но намерим ли го, рано или късно, трябва да го пазим. Имам си специална моя теория за това как любовта преминава в обич - за мен по - висше състояние. Навъртят ли се годините, все повече се нуждаем от обичта на човека до нас.От сърце ти благодаря за коментара! Спорна седмица!💖
  • Да, една трохичка е достатъчна!
    Поздрав, Дани за хубавия стих!
  • И двамата - ръка в ръка,
    ще минат зрялата си есен
    към ледената бяла зима.
    Не се страхуват от студа -
    с жарта на вечно влюбените
    си сърца ще сгреят огъня
    на негасената камина...
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/tyahnata-esen

    Тъй от памтивека върви си човека -
    с дребни трошици любов си храни живеца...
  • Има книга на Здравко Георгиев с името "Трохички от любов". Просто отбелязвам, за мен е пълна глупост това, което се разиграваше напоследък тук с претенциите за авторско право на метафори
  • Точно така, Стойчо! Макар и да сме дребни трошици на този свят, все се стараем да сме значими, да подкрепим, да научим и останалите на обич, за да има смисъл земния ни път. Благодарна съм ти за хубавия коментар, за "любими" също! Спорна седмица!🥰
  • Трогателна картина,но и ние сме трошица от нея!
    Поздравления, Дани!🫂🙏🙂
  • Благодаря ти, Юри! Ценител си ти! Любов да те вдъхновява! 😍
  • Трошица любов! Браво, Дани! 👍😊
  • Благодаря ти много, Вили! Хляб, покрив, дим в комина и истинска любов ти пожелавам!😘❤
  • Така е, Дани.
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??