Тротоарът
И пее тротоарът с любовни въздишки,
събирани тайно от хора в нощта,
доволен, щастливо изплита им нишки
и сбира си вечно съдба след съдба.
Усмивки е виждал - фалшиви и истински,
сълзи са поливали прашен паваж.
Прегръдки са литвали, омрази се плискали,
но той си оставал - най-верният страж.
И днес леко стъпвам по тротоара, заслушана
във стъпки, оставили толкоз следи.
Дочувам въздишката нежна, приглушена,
в която се смесват любов и тъги.
И пее тротоарът своята песен,
заслушай се в него... за малко поспри.
Животът е приказен и толкова лесен,
когато го чуеш като мене и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
