18.08.2009 г., 21:33

Труден път

699 0 2

ТРУДЕН ПЪТ

 

Кръстът винаги  тежи.

Не е възможно да го носиш сам.

Трябва някой да ти помогне.

 

Но, който и Кръста да поеме,

болката изстрадваш сам.

Аз мога обич да ти дам

да преживееш свойто бреме..

 

Трудно се изстрадва Светлината.

Но си струва този  път.

И към мене си  протегнаха ръката,

когато бях осъдена на смърт;

И кръста носиха ми. Но самичка

на своята, жестоката Голгота,

страдах със надеждата едничка

да възкреся Доброто, Любовта…

                     Живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...