ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне.
Но, който и Кръста да поеме,
болката изстрадваш сам.
Аз мога обич да ти дам
да преживееш свойто бреме..
Трудно се изстрадва Светлината.
Но си струва този път.
И към мене си протегнаха ръката,
когато бях осъдена на смърт;
И кръста носиха ми. Но самичка
на своята, жестоката Голгота,
страдах със надеждата едничка
да възкреся Доброто, Любовта…
Живота.
© Албена Стефанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
