Трудна битка
По-трудно, казваш, няма да се случи,
но мисля, че не си напълно прав.
Денят ни често, като вярно куче,
привлечен е от нечии топъл праг.
Скимти от радост. Погледът блуждае.
В унес стои пред чуждата врата.
Надеждата из въздуха витае,
че вътре се спотайва Любовта.
А тя страхува се. Защо?... Не знае.
Нали отвън е топла тишина,
нали денят подканя я омаен.
"Излез и виж! Подал съм ти ръка."
Шепти в несвяст, приканващо я вика,
но спомени в душата ù крещят.
Надвикват го. "Не вярвай! Не опитвай!
Недей отваря! Раните болят!".
Нелепо смешно, в тази сложна битка,
най-трудното тепърва предстои.
Дали душата ще е фаворитка,
или пък разумът сърдит ще победи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
