Jul 20, 2014, 8:21 PM

Трудна битка

933 0 23

По-трудно, казваш, няма да се случи, 
но мисля, че не си напълно прав. 
Денят ни често, като вярно куче, 
привлечен е от нечии топъл праг. 

Скимти от радост. Погледът блуждае. 
В унес стои пред чуждата врата. 
Надеждата из въздуха витае, 
че вътре се спотайва Любовта.

А тя страхува се. Защо?... Не знае.
Нали отвън е топла тишина,
нали денят подканя я омаен.
"Излез и виж! Подал съм ти ръка."

Шепти в несвяст, приканващо я вика,
но спомени в душата ù крещят.
Надвикват го. "Не вярвай! Не опитвай!
Недей отваря! Раните болят!".

Нелепо смешно, в тази сложна битка,
най-трудното тепърва предстои.
Дали душата ще е фаворитка,
или пък разумът сърдит ще победи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • За тази битка залози не се правят! Поздравления за чудесния стих!
  • Чудесно стихо, Таня!Поздравявам те за това!
    Оценявам го и ти желая лека и творческа седмица!
  • Трудно,по-трудно,предстоящо трудно-
    това са стъпалата на живота ни.
    Дали да вярваме на опита си буден
    размахал гневен пръст в предупреждение.
    Или с поредния (последен)Донкихотовски
    стремеж да полетим повярвали в рисувани криле?

    Философска дилема представяш Таничка? Изборът наистина е труден.
  • Наистина сложна дилема! Поздрави за стиха!
  • Скъпи приятели!
    Искрено благодаря на всеки от вас за коментарите към стиха и за изразените мнения относно внушението му.
    Но нека леко напомня, че не винаги емоциите на образът на литературния герой съвпадат с тези на автора.
    Прегръдка за всички и усмивка!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...