Аз съм дива лоза.
Трудна съм за обичане.
С оголени нозе.
И солени сълзи.
Знам кръвта ми горчи.
И плодът ми отровен.
В нощни доби разлиствам се.
А на утрото - скривам се.
Не приличам на цвете.
Трудна съм за обичане...
© Сиана Петкова Всички права запазени