Навярно ти си труден за обичане...
И може би съм пътник без билет
по пътя на живота ти. Поличба е,
че губейки следите си, намерих теб!
Или откри ме ти? Подхвърлено листо
сред клоните на тъжната самотност;
подобно кукувица без гнездо
растях из чуждите сърца сиротна.
Светът ли после втурна се обратно
или изгряха на небето две луни,
но лятото търкулна ден повратен,
камбана сребърна в гърдите ми заби.
И плоското трасе на неудача
зави към нов, сияен хоризонт.
Релефен пътят, стръмен е, обаче
си струва всяка крачка, всеки стон.
Че всяко носено от двама бреме
като перце от гълъбче тежи
и всеки скъпоценен миг безвремие
от вечността ми ти принадлежи.
И с всеки изгрев раждам се наново,
дарена с щастието да вървя до теб!
Животът ни е даден наготово.
Но любовта е избор! Труден или не...
© Таня Донова Всички права запазени