Tрябва да се случи...
И как ли не забравих ни една
красива дума? Лошите са плява
и ако няма в нощите луна,
с любов от звезден прах ще я направя.
И как ли (ами просто хей така)
навярно от наивност много бяла,
сълзите си превръщам все в река,
в душата си – все тъмното живяла,
аз живата вода ще донеса...
Сърце ли е – не се държи под ключ и,
словата ми – те вярват в чудеса,
а чудо ли е... трябва да се случи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ