Tрябва да се случи...

И как ли не забравих ни една

красива дума? Лошите са плява

и ако няма в нощите луна,

с любов от звезден прах ще я направя.

И как ли (ами просто хей така)

навярно от наивност много бяла,

сълзите си превръщам все в река,

в душата си – все тъмното живяла,

аз живата вода ще донеса...

Сърце ли е – не се държи под ключ и,

словата ми – те вярват в чудеса,

а чудо ли е... трябва да се случи...