20.01.2007 г., 0:26

тръба

706 0 2
Иглата е остра,пробива плътта,
полита душата по тясна тръба
по която палача прави път на смъртта,
отъпквайки трънливите пътеки на страха
от болката свята,от болящата болка,
гаснат цветята в тъга...
Това дами и господа е последната обиколка
на душата ,преди да премине в жарта!


(Посветено на Деян.Да почива в мир...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • по това мога да си помисля че кръщаваш сока от тръбичката,,душа,, не прави паралел със гъстата отрова,душата да отлети става готова.....
  • Много хубав стих!!! Жалко, че повода е тъжен!!!
    Поклон!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...