Тръгна си от мен...
Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
Леглото – още неоправено,
на масата изстива чаят.
Стената, пълна с наши снимки,
усмихва ми се със тъга.
Книгата – с подгънат ъгъл
на последната глава.
Стъпките ти са по пода,
следи от пръсти по стъклата,
а в кожата ми е пропит
на твойта кожа аромата.
Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
От мене ще си тръгнеш само,
когато аз го пожелая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
